Съвременни тенденции в сортовия състав при сливата
Статията е публикувана в списание ,,Агроном“, 2023 г., брой 5, стр. 4-7.
проф. д-р Валентин Личев
Аграрен университет, катедра Овощарство
В миналото (преди и след втората световна война) основното сливово производство у нас се е базирало на сорта Кюстендилска синя слива. Плодовете на този сорт, качествени и добре изсушени, и досега се котират като едни от най-добрите за тази цел, тъй като имат неповторим аромат, сравнително високо сухо вещество, много добър вкус и са предпочитани на международния пазар. За съжаление сортът Кюстендилска синя слива е силно чувствителен на най-опасната болест при сливата – шарката. Поради масовото разпространение на тази болест (при която загинаха около 70-80% от сливовите насаждения у нас) на практика сортът вече не можеше да се отглежда.
При така създалата се епидемиологична обстановка, през 60-те години на 20 век на пазара се появи сортът Стенлей. Той се разпространи масово поради факта, че е толерантен на шарка. Едновременно с това ценно качество, в сравнение с Кюстендилска синя слива проличаха и недостатъците на Стенлей – нисък рандеман при сушене (от 4 кг. пресни плодове се получава само 1 кг. сушени плодове), средно качество на вкуса, почти липса аромат и др.
По-късно, през 80-те години на миналия век у нас бяха внесени и намериха известно разпространение и сортовете от чачанската група – Чачанска ранна, Чачанска родна, Чачанска лепотица и Чачанска найболя, които също са толерантни на шарка. Техните плодове, що се отнася до качеството на месото им са подходящи предимно за прясна консумация, но едрината им (35-50 гр.) не e достатъчно атрактивна и впечатляваща за да задоволи нарасналите изисквания на потребителите. Освен това короните на дърветата им са сравнително прибрани, което затруднява формирането им и забавя встъпването в плододаване.
През последните 15-20 големите търговски вериги у нас внасят сравнително големи количества плодове от така наречените китайско японски сливови сортове – Бляк бюти, Бляк амбер, Бляк стар, Бляк даймънт, Фриар и други, които впечатляват консуматорите с атрактивните си едри плодове (70-100 гр.). За съжаление тези сортове притежават и един голям недостатък – имат много ранен цъфтеж, който ги прави силно податливи на измръзване от късни пролетни мразове и в крайна сметка компрометира почти всяка година реколтата у нас. С тази биологична особеност не се съобразиха някои фермери, които подлъгани от впечатляващите едрите плодове (които се реализират на по-високи цени в големите търговски, вериги), създадоха такива насаждения, но почти не са брали плодове и изкорениха насажденията си.
Много научни колективи по света, занимаващи се със създаване на нови сливови сортове, си поставят за цел да преодолеят посочените по-горе недостатъци на сортовете. В тази връзка засега най-добри резултати са постигнати при сорта Денте 707 и някои сортове от немската група Топ.
Сортът Денте 707 превъзхожда най-масово използвания засега за сушене сорт Стенлей по следните показатели: има много по-голям рандеман на плодовете (от 2,5 – 2.8 кг. пресни плодове се получава 1 кг. сушени плодове); притежава по-качествено месо с финна консистенция и има по-висока захарност – 28-30o по Brix. Тези качества на сорта Денте 707 го правят най-търсения за сушене сорт на международния пазар, а отскоро и у нас, където той има гарантирано изкупуване на по-висока цена.
Основните предимства на сортовете от групата Топ пред разпространените засега сортове от Чачанската група са:
– значително по-голяма едрина на плодовете (варираща от 50 до 100 грама при отделните сортове), което дава възможност да се реализират за прясна консумация на по-висока цена
– с късния си цъфтеж сортовете от групата Топ превъзхождат китайско-японските сливи, което ги прави много по-устойчиви на измръзвания, а производството – много по-гарантирано
– разтегленият срок на зреене на плодовете (от средата на юли до края на октомври) дава възможност да се зарежда търговската мрежа за 5-6 месечен период с качествена стока за прясна консумация
Друго направление по което се работи при селекцията на нови сливови сортове е постигането и на абсолютна устойчивост на шарка. Първият сорт в света устойчив на шарка е Йойо, който се размножава у нас, но по отношение на едрината на плодовете отстъпва на посочените по-горе сортове от серията Топ, а по отношение пригодността му за сушене, отстъпва на Денте 707, но не се отличава съществено от Стенлей. Създадени са наскоро още два сорта устойчиви на шарка – Йофела и Йоганда, които сме внесли у нас и понастоящем ги изпитваме.
Денте 707
Нов френски сорт, клон на Ажанска слива.
Плодовете зреят от втората половина на август в равнината и през първата половина на септември при по-висока надморска височина. Те са средно едри (около 30-35 гр.). Формата им е овална. Кожицата е тънка но здрава, червено виолетова, покрита с восъчен налеп. Месото е жълто, плътно, има финна консистенция, сравнително добре отделящо се от костилката, средно ароматично, с високо сухо вещество, много сладко (захарното съдържание на непрезрелите плодове когато са най-подходящи за сушене и мус е 28-30o по Brix, а плодовете от масово използвания досега сорт Стенлей в същата степен на зрялост имат захарно съдържание 19-21o по Brix). Сортът има доста по-висок рандеман на плодовете от другите засега използвани сортове (от 2,5-2,8 кг свежи плодове се получава 1 кг сушени, а при Стенлей това количество сушен плод се получава от 4 кг свежи плодове). Плодовете опадват добре при вибриране на дърветата, много подходящи са за индустриална преработка – сушене, мус и др.
Дървото е с умерен до силен растеж. Цъфтежът е средно ранен. Самофертилен сорт, слабо чувствителен на шарка, рано встъпва в плододаване, има редовна и обилна родовитост, невзискателен към месторастенето.
Поради посочените по-горе много пригодни качества за преработка, плодовете имат гарантирано изкупуване у нас и в чужбина на значително по-високи цени от тези на останалите сортове, които се използват за сушене.
Топ стар плюс
Нов немски сорт, създаден чрез кръстосване на Ерсингер x Чачанска найболя. Известен е също и с по-краткия си синоним Топ стар.
Плодовете зреят от средата на юли до началото на август. Те са едри, с тегло 50-60 гр. Формата им е овална. Кожицата на плода е синя до синьо-виолетова с обилен восъчен налеп, които се запазва дори след миене. Месото е зеленикаво-жълто, твърдо, много сочно, сладко-кисело с много добър вкус и аромат и лесно отделяща се костилка. Поради ефектния си външен вид и вкус са подходяши за прясна консумация.
Дървото е с умерен растеж и много добра разклоняема способност, поради което е много подходящо за формиране на вретено. Цъфтежът е късен, което го прави доста устойчив на измръзване. Образува плодни пъпки както на 1 –годишна, така и на по-стара дървесина. Рано встъпва в плододаване и има висок добив. Сортът е самофертилен и толерантен на шарка.
Препоръчва се за разпространение защото за времето си на зреене по-едри плодове няма. Освен това има много подходящ хабитус за лесно формиране на короната и рано залагане на плодни пъпки, по-късен цъфтеж от Стенлей с 3-4 дни и е значително по-устойчив на монилия и други болести от Чачанска найболя.
Топ гигант плюс
Нов немски сорт, създаден чрез кръстосване на Чачанска найболя x Президент. Известен е също и с по-краткия си синоним Топ гигант.
Плодовете зреят от началото до края на август, след тези на Топ стар плюс. Те са много едри, с тегло около и над 90-100 гр. Плодовете не падат лесно, могат да се берат дълго време и имат добра транспортабилност. Формата им е яйцевидна до закръглена. Кожицата на плода е синя до синьо-виолетова с восъчен налеп. Месото е зеленикаво-жълто, твърдо, много сочно, сладко-кисело с много добър вкус и аромат и отделяща се костилка. Поради впечатляващата си едрина са много подходяши за предлагане като десертен сорт за прясна консумация.
Дървото е с умерен до силен растеж и сравнително прибрана корона. Цъфтежът е късен, с 1-2 дни след този на Стенлей. Залага еднакво добре плодни пъпки както на 1–годишна, така и на 2 и 3-годишна дървесина. Рано встъпва в плододаване и има много добър добив. Сортът е частично самофертилен и толерантен на шарка. Сравнително устойчив е на другите икономически важни болести.
Препоръчва се за разпространение преди всичко заради изключително едрите си плодове (което се подсказва и от името на сорта). Това прави плодовете на този сорт една отлична търговска стока, която може да се предлага продължително време на високи цени в магазините и почти изцяло да замени вносните плодове от китайско-японските сливи.
Топ хит плюс
Нов немски сорт, създаден чрез кръстосване на Чачанска найболя x Президент. Известен е също и с по-краткия си синоним Топ хит.
Плодовете зреят през втората половина на септември. Те са много едри, с тегло около 70-90 гр. Плодовете стоят на дърветата продължително, могат да се берат дълго време и добре понасят манипулация и транспортиране. Формата им е овална. Кожицата на плода рано се оцветява и е синя до синьо виолетова с светло син восъчен налеп. Месото е зеленикаво-жълто, твърдо, сочно, сладко-кисело с много добър вкус, средно изразен аромат и отделяща се костилка. Поради голямата си едрина са много подходяши за предлагане за прясна консумация.
Дървото е с умерен до силен растеж и сравнително прибрана корона. Цъфтежът е средно късен. Обикновено залага плодни пъпки на 2-годишна дървесина, която е целесъобразно да се съкращава по-силно за да се получат по едри плодове. Рано встъпва в плододаване и има много добър добив. Сортът е частично самофертилен и толерантен на шарка. Сравнително устойчив е на другите икономически важни болести.
Препоръчва се за разпространение поради едрите си плодове, подходящия късен срок на зреене (когато на пазара почти липсват сливови плодове за прясна консумация), както и заради възможността плодовете да се съхраняват в хладилник продължително – до 4-6 седмици и периодически да се предлагат в търговската мрежа.
Топ енд плюс
Нов немски сорт, създаден чрез кръстосване на Чачанска найболя x Валор. Известен е също и с по-краткия си синоним Топ енд.
Плодовете зреят от края на септември до средата на октомври, най-късно от всички сливови сортове. Те са едри, с тегло над 60 гр. и ясно изразен коремен шев. Плодовете стоят на дърветата продължително без да окапват, срокът за прибиране е дълъг и добре понасят манипулация и транспортиране. Формата им е овална. Кожицата на плода се оцветява рано и е тъмно синя с восъчен налеп. Въпреки че плодовете се оцветяват рано дори когато още не са узрели, те не трябва да се берат тогава, а по-късно, когато ще наедреят и възможностите за реализация са още по-добри. Месото е зеленикаво-жълто, твърдо, сочно, сладко-кисело със сухо вещество 21 o по Brix, с много добър вкус, средно изразен аромат и лесно отделяща се костилка. Поради голямата си едрина и стратегическия много късен срок на зреене са много подходяши за предлагане за прясна консумация.
Дървото е с умерен растеж и добра склонност за разклоняване. Цъфтежът е средно късен. Залага плодни пъпки и на едногодишна дървесина, което го прави много подходящ за създаване и на модерни интензивни градини. Рано встъпва в плододаване и има добър до висок добив. Сортът е частично самофертилен и толерантен на шарка. Сравнително устойчив е на другите икономически важни болести.
Сортът се препоръчва за разпространение поради едрите си плодове и много късния срок на зреене (когато на пазара липсват сливови плодове за прясна консумация), както и заради възможността плодовете да се съхраняват в хладилник продължително – до 4-6 седмици и периодически да се предлагат в търговската мрежа. Той позволява значително да се удължи периода за консумация на пресни сливови плодове.
Заключение: Внедряването в практиката на сорта Денте 707 ще позволи преработващите предприятия у нас да получават висококачествена плодова продукция с голям рандеман, която има гарантиран пазар у нас и в чужбина на висока цена. Тенденцията е в бъдеще за сушене да се използват с приоритет само тези плодове. Внедряването в производството на посочените по-горе нови сортове от серията Топ ще позволи от една страна да се задоволи търговската мрежа за около 5-6 месеца с пресни, много едри, висококачествени плодове за прясна консумация. От друга страна фермерите ще могат до голяма степен да получат по-сигурни и по-добри доходи.
От посочените по-горе и изпитани у нас най-перспективни засега сливови сортове вече се произвежда посадъчен материал и в нашата страна.