Съвременни тенденции в черешопроизводството

Статията е публикувана в списание ,,Практично земеделие“, 2023 г., брой 10,     стр.22-24

проф. д-р Валентин Личев

Аграрен университет, катедра Овощарство

През последните 10-15 години настъпиха съществени промени в черешопроизводството в света. Някои от тези промени навлязоха и в нашата страна, а за други – това е предстоящо.  Като имам предвид тенденциите за развитие на черешопроизводството в света като цяло, считам че е особено актуално с тези промени да бъдат запознати и нашите фермери, с оглед насажденията които изграждат да бъдат значително по-ефективни.

Промените настъпили в черешопроизводството са свързани основно с избора на подложка, сортовия състав и системата на формиране, поради което ще ги разгледаме последователно.         

          Подложката, която най-масово се използва за черешата в много страни, в т. ч. и в България е махалебката. Тя се приспособява  най-добре в по-засушливи месторастения с леки, песъчливи или варовити почви. Понася  повишеното съдържание на варовик в почвата и присадените сортове не страдат от хлороза. Кореновата система на махалебката е силно чувствителна на асфикция и поради това тази подложка не се препоръчва за тежки, влажни, сбити почви и в месторастения с високо ниво на подпочвени води – 1,5 м. Когато махалебката се отглежда при подходящи  почвени условия и се използва традиционата свободно растяща корона, тя индуцира на присадниците сравнително силен растеж  и в повечето случаи – встъпване в плододаване на 3-та – 4-та година, добра родовитост, жизненост и дълголетие на дърветата.

Махалебката  може да се размножава чрез семена и вегетативно. Поради големия полиморфизъм на семенно размножаваните махалебкови форми, не са редки случаите в практиката когато някои от тях проявяват късна несъвместимост с определени сортове, в резултат на която се наблюдава предивременно загиване на дърветата в насажденията. Това е основната причина, за да започне в много държави усилена селекционна работа с цел отбор на подходящи форми от махалебка за използване като подложки. Най-известна измежду отбраните форми е създадената във Франция подложка SL–64, но са създадени и други, в това число и в България.

Българската  махалебкова подложка ИК-М9 индуцира на сортовете умерен до силен растеж, висока родовитост и много добра устойчивост на летни засушавания. Ценно нейно качество е и факта, че за разлика от останалите махалебки, дърветата върху тази подложка могат успешно да се отглеждат и на слабо кисела почва. Отличителна особеност на подложката ИК-М9  е добрата й съвместимост с използваните черешови сортове, поради което се препоръчва за разпространение  у нас.

През последните години в нашата практика навлязоха и клоновите  подложки Гизела 6,  Максма 14  и КАБ 6П, които се размножават ин витро.

Подложката Гизела 6 намира все по-голямо разпространение у нас. Тя е със слаб до умерен растеж и позволява с нея да бъдат създавани модерни интензивни насаждения. Не образува издънки, осигурява на присадения върху нея сорт рано залагане на плодни пъпки и встъпване в плододаване на 2-ра, 3-та година (виж  снимка 1), висока родовитост и много добро качество на плодовете. Проучванията ни показват, че е подходяща за засаждане на различни почвени типове с осигурено напояване, като в повечето случаи се налага изграждането на подпорна конструкция.

Подложките Максма 14  и КАБ 6П са по-слабо застъпени в нашата практика. Те са с умерен растеж и могат да се засаждат на по-тежки почви, но дават издънки в насажденията. 

Сортовете, които се използваха доскоро в насажденията бяха сравнително малко на брой. От ранните сортове масово разпространени бяха и все още са основно Бигаро бюрла и по-малко Бигаро моро, от средно ранните – Бинг, Ван и Стела и от късните –  Ламберт, Наполеон, Хеделфингенска, Гермерсдорфска и Дроганова жълта. Тези сортове осигуряваха пресни плодове в продължение на 6 седмици. Плодовете им се използваха за всичко – и за прясна консумация и за промишлена преработка. Все пак за преработка се предпочитаха Дроганова жълта, Ван и Бинг.

През последните 10-15 години световната селекция създаде голям брой черешови сортове, много  от които бяха внесени у нас, изпитани и най-перспективните вече се разпространяват в практиката. По отношение на сортовия състав ясно се оформиха две направления в черешопроизводството – десертни сортове (за прясна консумация) и сортове за преработка.

Десертните сортове вече осигуряват пресни плодове на пазара в продължение на около 9 – 10 седмици. В тази връзка суперранозреещи са Примулат и Рита, чието качество на плодовете е както това на  Бигаро бюрла  с тази разлика,  че зреят с около 10-12 дни по-рано, когато цената на плодовете е много висока. След тях зреят плодовете на Ърлийз (по-известен със синонимите си Ърли лори и Риведел), Нимба и др. Използването на тези сортове в бъдещите градини позволява да се изтегли напред периода на зреене и консумация на пресни плодове, което ще увеличи приходите на фермерите. След посочените много ранни сортове  узряват плодовете на масово разпространения доскоро (особенно в старите градини) Бигаро бюрла. В промеждутъка на зреене между Бигаро бюрла и Ван в миналото имаше сравнително по-слабо предлагане на плодове на пазара. Тази празнина вече е запълнена от новите и перспективни сортове       Пацифик ред, Рокет, Роял бейли, Фолфер, Джайънт ред, Фриско и Кармен. Измежду тях се откроява най-едроплодния създаден досега черешов сорт Джайънт ред, чийто плодове по литературни данни и наши наблюдения могат да достигат до 38 мм. диаметър (виж снимка 2). След Ван зреят плодовете на по-старите, но качествени сортове Кордия, Скена, Регина и Суйт хард,  както и новите и перспективни Роял хелен, Роял еди и Фертард. Последният сорт (Фертард) зрее около 10 дни след Регина и позволява да се удължи значително периода за предлагане на пазара на пресни плодове.

Създадени бяха и сортове специално за промишлена преработка. Понастоящем най-търсени на международния пазар са плодовете от сортовете Доленсеплер (виж снимка 3) и Бенжаминлер. Тези сортове  вече се размножават и у нас, а плодовете им се изкупуват приоритетно на по-висока цена от тази на останалите сортове. Те са средно едри, с почти черна кожица,  с  малка костилка,  не изтича сок от мястото на свързване на дръжката към плода. Месото им е плътно, ароматично, много сладко  (сухото вещество, в това число и захарите  е  30^o по Brix, а плодовете от другите досега използвани сортове например Бинг и  Ван в същата степен на зрялост имат стойност  максимум 21-22^o по Brix). Плодовете на Доленсеплер  и Бенжаминлер зреят след тези на сорта Ван и могат да останат дълго време на дърветата след узряването без да окапват. Те опадват добре както при ръчна беритба  (която за улеснение се извършва без дръжки), така и при механизирано прибиране (чрез вибриране на дърветата). Поради посочените по-горе качества плодовете са много подходящи за индустриална преработка – замразяване, сушене и др. Дърветата имат умерен до силен растеж, а цъфтежът им е средно късен и продължителен. Сортовете са самостерилни, рано встъпват в плододаване, имат редовна и обилна родовитост,  устойчиви са на напукване и са  невзискателни към месторастенето.

Освен вече посочените Доленсеплер и Бенжаминлер, в бъдеще фирмите занимаващи се с преработка на продукцията вероятно ще изкупуват плодовете и на Дроганова жълта, а  в по-малка степен и на Ван, макар и на по-ниски цени. Когато в България произведената продукция  от тези сортове не е достатъчна, предприятията преработващи плодове ще внасят както и досега от чужбина (основно от Гърция) плодове от сорта Трагана.

Напоследък в практиката все по-често се случва една част от дърветата или всички дървета в насаждението да не плододават, въпреки, че са били засадени преди 4, 5 или повече години. Основната причина за това безплодие е, че не са подбрани правилно сортовете в насаждението и те не могат да се опрашат и оплодят нормално, т.е. засадени са сортове от една интерстерилна група. В миналото не стоеше с такава острота този проблем защото в България имаше малко на брой сортове и само няколко интерстерилни групи. Например знаеше се, че  Бинг, Ламберт и Наполеон са от една интерстерилна група и обикновено се спазваше правилото, че тези сортове не трябва да се засаждат един до друг в едно насаждение. След влизането обаче на България в Европейския съюз и нарасналите възможности за търговия, у нас бяха внесени сравнително голям брой сортове измежду всичко създадените в света 1700 сорта. Създадени бяха градини с тези нови сортове без обаче да се отчита фактора ,,интерстерилност“  в резултат на което в много случаи  дърветата частично или изобщо не плододават. За радост на фермерите, световната наука вече е решила и  този проблем, а именно – сортовете са подредени в 48 интерстерилни групи, въз основа на така наречените ,,S” гени на съвместимост. В някои от тези 48 групи има по 2-3 сорта, а в други по 60-70 сорта. Независимо от броя на сортовете в отделните групи, първото правило, което трябва да спазват желаещите да създават нови насаждения е – да не се засаждат един до друг сортове от една интерстерилна група. За да бъде максимално ефективно опрашването и оплождането на дърветата, необходимо е да се спазва и второ правило – да се подбират такива сортове чиито срок на цъфтеж се застъпва,  по възможност с повече дни. Както стана ясно от посоченото,   подборът и подреждането на сортовете при засаждане в ново насаждение е много отговорна задача, от изпълнението на която до голяма степен зависи ефективността на производството. 

Системата на формиране, която основно се използва от много години в черешовите градини по света (в това число и в България) е свободно растящата корона и нейната разновидност подобрено-етажната корона. Когато дърветата в тези насаждения са със силнорастящи подложки се засаждат малък брой (30-40) растения на декар, при които добивите нарастват бавно по години,  а короната достига на височина до 8 – 10 м. Голямата височина на дърветата затруднява изключително много извършването на ръчната беритба на плодовете, тъй като се налага да се използват големи стълби, което много забавя беритбата и намалява ефективността на производството.

Като се имат предвид посочените недостатъци на силнорастящите дървета при сортовете за прясна консумация в насажденията от екстензивен тип, лесно обясним е стремежът на много научни колективи по света да намерят решение на съществуващите проблеми. В тази връзка, усилията на учените с цел създаване на интензивни насаждения са насочени в различни направления, едно от които е  прилагането на нови системи за формиране и резитба на дърветата, което да е съобразено със предназначението на плодовете – за прясна консумация или за преработка. След дълги години упорита работа  световната наука създаде сравнително голям брой нови системи на формиране, измежду които със своите ценни качества при сортовете предназначени за прясна консумация и прибирани ръчно се откроява така наречената вретеновидна формировка. Създадените в различни страни модификации на тази формировка бяха изпитани от нас в България при традиционната за нашите условия силнорастяща махалебкова подложка. Натрупаният опит ни позволи да предложим на производителите оптимален модел за вретеновидно формиране на дърветата, който понастоящем се внедрява в практиката при създаване на модерни интензивни черешови  насаждения. Подробна информация за  тази формировка може да намерите в нашата книга ,,Резитба на черешата по система вретено за интензивни градини“ с автор проф. В. Личев. В нея, експериментите ни на полето са документирани с много снимки (извършени както преди резитбата на дърветата, така и проследяващи реакцията им впоследствие),  които показват възможностите за оптимално развитие на растенията при избягване на евентуални грешки. Системата вретено, освен при традиционните силнорастящи дървета може да се прилага (дори много по-лесно) и при навлизащите в нашата практика умерени и слаборастящи подложки, което допълнително увеличава ефективността на създаваните с тях насаждения. Трябва да подчертаем, че системата вретено се прилага само при сортовете за прясна консумация, чиито плодове както е известно се прибират ръчно.

Що се отнася до сортовете за промишлена преработка, в развитите държави в повечето случаи се използва специална формировка, която подготвя дърветата за механизирано прибиране на плодовете впоследствие. За целта се използват дървета само на силнорастящи подложки, които се засаждат на разстояния 6 на 5 м. или 5 на 5 м. Те се формират с височина на стъблото около 90 см., прилагат се  сравнително силни резитби през първите години в резултат на които се създава здрав скелет в основата на короната, а  премахването на водача осигурява впоследствие при вибрирането на дърветата плодовете почти да не се нараняват при опадването им. До седмата година  след засаждането на дърветата, плодовете се берат ръчно, а при сортовете Доленсеплер и Бенжаминлер дори и без дръжки, което значително ускорява тази манипулация. След 7-та година когато вече кореновата система е достатъчно заякнала  се прилага механизирано прибиране на плодовете чрез вибриране на дърветата.

В заключение трябва да подчертаем, че е целесъобразно  посочените по-горе промени и тенденции в съвременното черешопроизводството да се имат на предвид и да се внедряват и от нашите фермери, с оглед насажденията които изграждат да бъдат значително по-ефективни.