Немски сорт. Известен е също и с по-краткия си синоним Топ енд.
Плод. Едър, с тегло над 60 гр. и ясно изразен коремен шев. Форма – овална. Кожица – оцветява се рано и е тъмно синя с восъчен налеп. Въпреки че плодовете се оцветяват рано дори когато още не са узрели, те не трябва да се берат тогава, а по-късно, когато ще наедреят и възможностите за реализация са още по-добри. Месо – зеленикаво-жълто, твърдо, сочно, сладко-кисело със сухо вещество 21 o по Brix, с много добър вкус, средно изразен аромат и лесно отделяща се костилка.
Плодовете зреят от края на септември до средата на октомври, най-късно от всички сливови сортове. Те стоят на дърветата продължително без да окапват и добре понасят манипулация и транспортиране.
Дърво. Умерено растящо с добра склонност за разклоняване. Цъфтежът е средно късен. Залага плодни пъпки и на едногодишна дървесина, което го прави много подходящ за създаване и на модерни интензивни градини. Рано встъпва в плододаване и има добър до висок добив. Сортът е частично самофертилен и толерантен на шарка. Сравнително устойчив е на другите икономически важни болести.
Сортът се препоръчва за разпространение поради едрите си плодове и много късния срок на зреене (когато на пазара липсват сливови плодове за прясна консумация), както и заради възможността плодовете да се съхраняват в хладилник продължително – до 4-6 седмици и периодически да се предлагат в търговската мрежа. Той позволява значително да се удължи периода за консумация на пресни сливови плодове.